Бачковски манастир

Бачковският манастир е православен ставропигиален мъжки манастир. Намира се в Родопите, на десния бряг на река Чая, на 189 км от София и на 10 км от Асеновград. Известен е с уникалното съчетание на традициите на византийска, грузинска и български култури.

Манастирът е основан през 1083г. от Византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий. За съжаление само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който си заслужава да се посети заради нейните старинни стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от 11-12-ти век. Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по време на Втората българска държава. Като много други манастири по българските земи, в Бачковската обител също се помещава килийно училище (от 11 век). След падането на България под турско робство в края на 14-ти век, патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Заточването му тук, обаче, не го обезкуражава и патриархът заедно със своите ученици развива активна религиозна и книжовна дейност зад стените на манастира.

Въпреки че Бачковския манастир оцелява след първоначалното нашествие на турските армии, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и бива ограбен и разрушен. Възобновен е към края на 15-ти век, като трапезарията е реконструирана през 1601г. , а запазената и до днес църква Света Богородица е завършена през 1604г.   Църквата изобилства от красиви стенописи, но това, което най-вече привлича посетителите, е чудотворната икона на Богодорица. Смята се че със своята сила тя е изцелила много хора.  

В манастира могат да се видят едни от най-ценните стенописи- произведения на православното изкуство от 11- 12 век. Част от стенописите са  дело на известния майстор Захари Зограф (изрисувал и собствения си образ сред тях).  

Освен основната църква, комплексът също така включва два по-малки храма – Св. Архангели (от 13-14в. ), който се намира в северния двор до главната църква и Св. Никола, строен в периода 1834-1837г. Църквата Св. Никола,   впечатлява със запазените си стенописи от 1841г. , дело на ръката на известния майстор Захари Зограф (изрисувал и собствения си образ сред тях).

В музей към храмовия комплекс се съхраняват много книги и икони, както и  меча на Фридрих Барбароса.